ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Първите десетина дни на новите управляващи изглеждат недостатъчен срок за предварителна оценка, но за съжаление, те вече започнаха да предизвикват опасения. Координацията между мнозинството и правителството не издържа първия си стрес тест. Мораториумът се оказа несъгласуван, а преодоляването на ситуацията задълбочи усещането за недоразумение. Има риск то да продължи да се разраства отвъд предварителните очаквания.
Претенцията на Румен Радев да бъде ментор на мнозинството и правителството вече генерира напрежение. Нелепото обяснение за „неотложните ангажименти“ на премиера, което трябваше да обясни присъствието на президента на заседанието на Съвета на Европейския съюз, доведе до парадоксална ситуация. Мнението и позициите на Радев са добре познати на европейския политически елит. Имаше интерес към новия министър-председател на България, защото експертите се затрудняват да определят характера на новото мнозинство и неговото правителство. Последващото посещение на Кирил Петков в Брюксел увеличи недоразуменията, вместо да ги неутрализира.
Нека оставим настрани очевидната неадекватност на твърдението за броя на мостовете на Дунава. Лековато бихме могли да перифразираме Петко Славейков с „Кирчо бре, чети! Кирчо не чете“, но проблемът изглежда много по-сериозен. Наложи се Йенс Столтенберг да припомни онова, което България е постигнала в алианса, и деликатно да отклони предложението постигането на 2% от БВП за отбрана да бъде компенсирано и допълвано от развитието на цивилна инфраструктура. Немислимо би било подобно посещение да не е достатъчно добре подготвено от експертите, които от години работят по тези теми. Въпросът е дали те са свършили работата си, а премиерът не е обърнал внимание на онова, което са подготвили или при поредните кадрови размествания този експертен капацитет е разпилян.
В бизнес училищата по света се учи, че няма втора възможност да направиш първо добро впечатление. Приложението на тези уроци в практиката обаче не е толкова лесно. Срещата с председателя на Европейската комисия доказа за пореден път това. Дори и да приемем, че протоколните проблеми са преодолими, посещението на гръцкия министър-председател задълбочи възникналите съмнения.
Гръцкият премиер реализира всички свои цели при посещението си в България. Той успя да постави страната си в позицията на регионален лидер, активен субект на ЕС по отношение на неразбираемата позиция на България. Едновременно с това успя да отправи посланията си към Турция от София, използвайки недостатъчно подготвената българска позиция. Радев и Петков се задоволиха с общи декларации за перспективите на междудържавните ни отношения и обещанието за завършване на газопровода до месеци. Това бе пореден стрес тест, който показа, че новите управляващи не са готови да работят систематично за промяна на негативния образ на България.
В разстояние на повече от година и половина яростните атаки срещу управляващото мнозинство на ГЕРБ-ОП и Бойко Борисов доведоха до рязко влошаване на международния образ на България. Преодоляването на тези щети ще изисква години упорита работа. Заклеймяването на България като „най-корумпираната страна в ЕС“, включително и в Резолюция на Европейския парламент, вече трайно присъства при оценката на риска както за външните инвеститори, така и за международните ни партньори. На този фон декларациите за нулева толерантност по отношение на корупцията вече не могат да бъдат възприемани „на доверие“. Все пак, всички знаят, че „противодействието на корупцията“, както се казва, „пере най-добре”, включително и когато помежду си воюват различни корупционни мрежи.
Политическите декларации и намеренията за предприемане на законодателни действия срещу съдебната власт могат само да задълбочат опасенията относно посоката, в която поема България. Европейските институции реагираха многократно по отношение на подобен подход в Унгария и Полша. Новите управляващи могат дълго да обясняват намеренията си по отношение на главния прокурор, но става дума за същия проблем – политически натиск спрямо съда и прокуратурата, мотивиран от намерение за персонални промени. Ангажирането на темата за Плана за възстановяване и устойчивост като аргумент за планираните промени увеличи още повече напрежението в отношението между институциите. Опитите за насърчаване на разногласията между съда и прокуратурата по отношение на предпочитания вид на съдебната власт могат да се окажат източник на нови рискове. Да не се окаже, че улисани в борба за установяване на върховенството на правото, поставяме под съмнение неговото съдържание.
По отношение на управлението на „неотложните ангажименти“ първите дни на кабинета също предизвикват опасения. Преодоляването на щетите от наводненията се забави твърде много. Освен срещата на премиера с областните управители всъщност не бяха предприети спешни мерки, които да решат възникналите проблеми пред местните хора. По отношение на повишаването на цените на електрическата енергия пък премиерът заяви, че мораториумът ще им даде допълнително време за анализи. Тези анализи трябваше да бъдат направени от служебното правителство, защото кризата не възникна от „ден първи“ на новото правителство. Въпреки че Кирил Петков заяви, че не разбира защо в самия ден на полагане на клетвата на кабинета е било съобщено за очакваното повишаване на цените. Именно служебният кабинет трябваше да е анализирал и разработил възможните сценарии за действие по отношение на кризата и да остави на редовния кабинет да поеме отговорност за избора на едно или друго решение. Но редовно избраното правителство не може да си позволи критика срещу служебното, тъй като тя би била приета като атака срещу Румен Радев. На свой ред той също даде поредните „ценни указания“ за това, че е необходим анализ на цялата система, и предупреди за рискове, свързани с мораториума. Разбира се, пропусна да отбележи, че това е част от несвършената работа на назначения от него служебен кабинет. Цената на тази „политическа коректност“ ще бъде заплатена първо от бизнеса, а след това и от всички български граждани.
Декларациите на Корнелия Нинова за незабавни компенсации за бизнеса имат само палиативен характер. Изглежда, че останалите министри са твърде заети с кадрови назначения, които на свой ред повишават риска от парцелиране на изпълнителната власт, а с това и допълнително снижаване на нейната ефективност.
Ако денят си личи по сутринта, изглежда, че ни очаква „динамична метеорологична обстановка“, която ще се определя от нови властови амбиции и недоразумения.
